Зелето е широко разпространен зеленчук в цял свят. В различните континенти той е познато от векове, като навсякъде то е представено от различен вид от растенията от семейство Кръстоцветни. Може би всеки от нас поне веднъж в живота си е опитвал и е запознат с вкуса на този зеленчук. Богат на голям брой витамини и минерали, все важни и необходими на човешкия организъм вещества, той бива често предлаган и включван в менютата за здравословен начин на живот.
Относно вниманието което му е отделено в националната ни кухня, зелето се нарежда сред най – обичаните и предпочитани зеленчуци за хората. В България то има отлични условия за отглеждане и годишно добива му възлиза на стотици, дори хиляди тонове, като се наблюдава дори и износ за страни в които също бива предпочитана храна за населението. Относно ценните му съставки, зелето съдържа изключително високи нива на витамин С, като дори надминава някои цитрусови плодове, като например лимона.
Както вече споменах, може би всеки един човек в България е опитвал вкуса му, като зелето е зеленчук, който може да се консумира както в суров вид, така и сварено или запечено. То е основна съставна част от много ястия от националната ни кухня, като специфичните му вкусови качества с добавката на вкусно и крехко месо го превръща в задължително ястие присъстващо на трапезата на българина, дори от векове по – рано. То е подходящо за консумация както за малки, така и за големи. Няма отрицателни качества, като разбира се единствено прекомерната му консумация би довела до неприятни резултати за човешкия организъм.
В България най – често срещания вид ( сорт ) е бялото зеле, или както е познато в някои краища на страната като Кьосе. Разбира се на пазара в днешно време е напълно възможно да се намерят и най – различни други видове, като: Брюкселско зеле, Китайско зеле, Червено зеле и други видове. Всички те са със специфичен вкус и вид, което ги прави приятни и предпочитани за консумация като салата, предястие или като добавка към основно ястие.
В Българската традиционна кухня използването на зелето най – често е като сала, която есенно време ( а и през другите сезони ) е чудесно мезе за традиционната за страната ни Ракия, с добавката на лимонов сок или оцет, сол и зехтин тази салата се превръща в идеален спътник на ракията по време на консумацията и. Това не е всичко – зелето осолено и оставено да претърпи така да се каже определен ферментационен период се превръща в така познатото ни кисело зеле. То е идеално както за мезе или зимна салата, така и като съставна част към основните ястия.
Изключително съм горд, че може би единствено в нашата страна мога да консумирам почти какъвто и да е вид животинско месо с добавката на прясно или кисело зеле. Ястие, което със своята специфика е способно да плени всеки опитал вкуса. Предполагам не само аз, когато майки, баби или някой друг, приготвя зелеви сърмички и първи се нарежда на масата. Това ястие с добавката на няколко пукани люти чушлето и чаша домашно червено вино прави обяда или вечерята Ви приказни. Друго ястие, като Свинско със зеле представлява класика за една традиционна българска гостилница.
Лично аз се чувствам като голяма будала, тъй като в ранните ми детски години много от ястия от традиционната българска кухня ми бяха непоносими, включително такива като свинско телешко, или патешко със зеле. Загуба огромна за мен. Зелето е един от зеленчуците, които може би приготвено в различните си състояния е подходящо за изключително разнообразие от вина и ракии. Нещо изключително любимо за българина.
От всичко до тук написаното мога да споделя, че няма нищо по вкусно от крехко българско зеле, приготвено по която и да е рецепта запазена от дълбока древност по нашите географски ширини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар