Българската кухня е уникална по рода си. Тя предлага редица свои кулинарни разновидности според географските региони и традиции. Но в кулинарната магия на България не се включват само тези традиционни ястия, които запълват нашата трапеза. Това без което българина не може да седне на маса е мезето, а мезето върви изключително много със сериозни питиета. Като такива неизменно можем да включим любимата за редица българи ракия и такава за милиони хора по света – виното.
Определено мога да определя хората в страната ни, като такива които обичат празниците и всеки повод при който имат възможността да седнат на обща трапеза със свои приятели, близки и роднини, на която трапеза те имат възможността да разпуснат и се отдадат на заслужена почивка. За всеки един такъв момент е нужно да бъде подплатен от нещо качествено, а както знаем за сериозните питиета са нужни и сериозни мезета. Българина много добре знае този факт и през вековете се е изградила изключителната традиция в приготвянето на различни колбаси – полусурови, веяни, варени и т.н.
Като типичен представител на родолюбците и аз съм от любителите на месните деликатеси приготвени по традиционни рецепти с добавката на любими и познати за всички ни подправки като кимион, сминдух и други. Може би именно в това се крие и магията и тайната на приготвянето на традиционните мезета. Сред най – познатите са „суджук“, „луканка“, филе „Елена“, „наденица“ и познатите в някои региони „Бабек“ и „ Странджански дядо“ . Всички тези деликатеси спадат към групата на сурово – сушените месни продукти.
Разбира се тези типични за нашите географски ширини мезета представляват изключително интересни и любопитни продукти. Те характеризират изключително традициите и темперамента на населението на Балканския полуостров. През годините тези традиционни продукти биват пренесени и в някои от съседните ни държави, като например в съседна Сърбия местното население доразвива тези продукти, като добавя в продуктово отношение и начин на приготвяне свои традиционни методи и подправки, превръщайки ги в подобни, но оригинални рецепти.
Връщайки се и характеризирайки традиционните български продукти на кратко ще обясня и основните начини и продукти използвани в приготвянето им. Познатия в цялата страна и може би най – широко разпространен продукт е луканката, следван от суджука. И двата продукта са приготвени от свинско или телешко месо, като освен чисто мускулно месо се използва и по – мазната част от свинския труп, така наречената сланина, с цел подобряване на вкусовите качества и предпазване от прекомерно изсушаване на месото в процеса веене. При суджука и луканката специфично влияние през процеса на сушене оказва и типичната за региона ни благородна плесен, която много често покрива външната част на деликатеса. В традиционната рецепта винаги се използва естествено свинско черво, което се пълни с готовата месна смес, едро смляна или накълцана и овкусена с подправките. Периода на сушене винаги е минимум 20-25 дни, като достига до 35 – 40 дни, при някои дори и 3-4 месеца, според региона и влажността на въздуха основно.
Другите продукти като „Бабек“ и „Странджански дядо“ са малко по – различни, като за тяхното приготвяне се използва същите видове место и части от свинските и телешките трупове, но в последствие биват използвани за пълнене шкембето и дебелите черва от животните. Разбира се всичко това звучи много неприятно, но първичната обработка на черва, шкембе е изключително сериозна и в последствие биват години за употреба, дори и за консумация, след термична обработка. Всеки един от тези продукти характеризира даден географски регион от страната, като имената им загатват за това. „Странджанския дядо“ разбира се е най – типичен за Югоизточна България, в района на Странджа планина и околието. Относно луканката, най – типичните са „Смядовска“ и „Карловска“.
Тези традиционни продукти дори биват патентовани за страната ни и по този начин тяхното разпространение в световен мащаб в днешно време е напълно достъпно и продукта представлява страната ни и традициите.
От толкова писане по темата, у мен се породи апетита и желанието за чаша червено вино и порция суджук, като задължително след вечеря ще се отдам на този фантастичен момент за приключване на деня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар