Зелето - основна част от традиционната българска кухня

Зелето е широко разпространен зеленчук в цял свят. В различните континенти той е познато от векове, като навсякъде то е представено от различен вид от растенията от семейство Кръстоцветни.  Може би всеки от нас поне веднъж в живота си е опитвал и е запознат с вкуса на този зеленчук. Богат на голям брой витамини и минерали, все важни и необходими на човешкия организъм вещества, той бива често предлаган и включван в менютата за здравословен начин на живот.

Относно вниманието което му е отделено в националната ни кухня, зелето се нарежда сред най – обичаните и предпочитани зеленчуци за хората. В България то има отлични условия за отглеждане и годишно добива му възлиза на стотици, дори хиляди тонове, като се наблюдава дори и износ за страни в които също бива предпочитана храна за населението. Относно ценните му съставки, зелето съдържа изключително високи нива на витамин С, като дори надминава някои цитрусови плодове, като например лимона.

Както вече споменах, може би всеки един човек в България е опитвал вкуса му, като зелето е зеленчук, който може да се консумира както в суров вид, така и сварено или запечено. То е основна съставна част от много ястия от националната ни кухня, като специфичните му вкусови качества с добавката на вкусно и крехко месо го превръща в задължително ястие присъстващо на трапезата на българина, дори от векове по – рано.  То е подходящо за консумация  както за малки, така и за големи. Няма отрицателни качества, като разбира се единствено прекомерната му консумация би довела до неприятни резултати за човешкия организъм.

В България най – често срещания вид ( сорт ) е бялото зеле, или както е познато в някои краища на страната като  Кьосе. Разбира се на пазара в днешно време е напълно възможно да се намерят и най – различни други видове, като: Брюкселско зеле, Китайско зеле, Червено зеле  и други видове. Всички те са със специфичен вкус и вид, което ги прави приятни и предпочитани за консумация като салата, предястие или като добавка към основно ястие.

В Българската традиционна кухня използването на зелето най – често е като сала, която есенно време ( а и през другите сезони ) е чудесно мезе за традиционната за страната ни Ракия, с добавката на лимонов сок или оцет, сол и зехтин тази салата  се превръща в идеален спътник на ракията по време на консумацията и. Това не е всичко – зелето осолено и оставено да претърпи така да се каже определен ферментационен период се превръща в така познатото ни кисело зеле. То е идеално както за мезе или зимна салата, така и като съставна част към основните ястия.

Изключително съм горд, че може би единствено в нашата страна мога да консумирам почти какъвто и да е вид животинско месо с добавката на прясно или кисело зеле. Ястие, което със своята специфика е способно да плени всеки опитал вкуса. Предполагам не само аз, когато майки, баби или някой друг, приготвя зелеви сърмички и първи се нарежда на масата. Това ястие с добавката на няколко пукани люти чушлето и чаша домашно червено вино прави обяда или вечерята Ви приказни.  Друго ястие, като Свинско със зеле представлява класика за една традиционна българска гостилница.

Лично аз се чувствам като голяма будала, тъй като в ранните ми детски години много от ястия от традиционната българска кухня ми бяха непоносими, включително такива като свинско телешко, или патешко със зеле. Загуба огромна за мен. Зелето е един от зеленчуците, които може би приготвено в  различните си състояния е подходящо за изключително разнообразие от вина и ракии. Нещо изключително любимо за българина.

От всичко до тук написаното мога да споделя, че няма нищо по вкусно от крехко българско зеле, приготвено по която и да е рецепта запазена от дълбока древност по нашите географски ширини.

Български мезета за сериозни питиета

Българската кухня е уникална по рода си. Тя предлага редица свои кулинарни разновидности според географските региони и традиции.  Но в кулинарната магия на България не се включват само тези традиционни ястия, които запълват нашата  трапеза. Това без което българина не може да седне на маса е мезето,  а мезето върви изключително много със сериозни  питиета. Като такива неизменно можем да включим любимата за редица българи ракия и такава за милиони хора по света – виното.

Определено мога да определя хората в страната ни, като такива които обичат празниците и всеки повод при който имат възможността да седнат на обща трапеза със свои приятели, близки и роднини, на която трапеза те имат възможността да разпуснат и се отдадат на заслужена почивка. За всеки един такъв момент е нужно да бъде подплатен от нещо качествено, а както знаем за сериозните питиета са нужни и сериозни мезета. Българина много добре знае този факт и през вековете се е изградила изключителната традиция в приготвянето на различни колбаси – полусурови, веяни, варени и т.н.

Като типичен представител на родолюбците и аз съм от любителите на месните деликатеси приготвени по традиционни рецепти с  добавката на любими и познати за всички ни подправки като кимион, сминдух и други. Може би именно в това се крие и магията и тайната на приготвянето на традиционните мезета. Сред най – познатите са „суджук“, „луканка“, филе „Елена“, „наденица“ и  познатите в някои региони  „Бабек“ и „ Странджански дядо“ .  Всички тези деликатеси спадат към групата на сурово – сушените месни продукти.

Разбира се тези типични за нашите географски ширини мезета представляват изключително интересни и любопитни продукти. Те характеризират изключително традициите  и темперамента на населението на Балканския полуостров. През годините тези традиционни продукти биват пренесени и в някои от съседните ни държави, като например в съседна Сърбия местното население доразвива тези продукти, като добавя в продуктово отношение и начин на приготвяне свои традиционни методи и подправки, превръщайки ги в подобни, но оригинални рецепти.

Връщайки се и характеризирайки традиционните български продукти на кратко ще обясня и основните начини и продукти използвани в приготвянето им. Познатия в цялата страна и може би най – широко разпространен продукт е луканката, следван от суджука. И двата продукта са приготвени от свинско или телешко месо, като освен чисто мускулно месо се използва и по – мазната част от свинския труп, така наречената сланина, с цел подобряване на вкусовите качества и предпазване от прекомерно изсушаване на месото в процеса веене. При суджука и луканката специфично влияние през процеса на сушене оказва и типичната за региона ни благородна плесен, която много често покрива външната част на деликатеса. В традиционната рецепта винаги се използва естествено свинско черво, което се пълни с готовата месна смес, едро смляна или накълцана и овкусена с подправките. Периода на сушене винаги е минимум 20-25 дни, като достига до 35 – 40 дни, при някои дори и 3-4 месеца, според региона и влажността на въздуха основно.

Другите продукти като „Бабек“ и „Странджански дядо“ са малко по – различни, като за тяхното приготвяне се използва същите видове место и части от свинските и телешките трупове, но в последствие биват използвани за пълнене шкембето и дебелите  черва  от животните. Разбира се всичко това звучи много неприятно, но първичната обработка на черва, шкембе е изключително сериозна и в последствие биват години за употреба, дори и за консумация, след термична обработка.  Всеки един от тези продукти характеризира даден географски регион от страната, като  имената им загатват за това. „Странджанския дядо“ разбира се е най – типичен за Югоизточна България, в района на Странджа планина и околието. Относно луканката, най – типичните са „Смядовска“ и „Карловска“.

Тези традиционни продукти дори биват патентовани за страната ни и по този начин тяхното разпространение в световен мащаб в днешно време е напълно достъпно и продукта представлява страната ни и традициите.

От толкова писане по темата, у мен се породи апетита и желанието за чаша червено вино и порция суджук, като задължително след вечеря ще се отдам на този фантастичен момент за приключване на деня.

Проблемът „нездравословно хранене“

  Нездравословно хранене – проблем увеличаващ мащабите си с всеки изминал ден. Както знаем нездравословното хранене води след себе си изключително неблагоприятни резултати, много пъти е с необратими  последици. 

Нездравословното хранене се получава в резултат от комбинацията на множество действия и бездействия на хората по отношение на хранителната им култура и възможността правилно да си подбират ежедневното меню. Невъзможността даден човек да се храни правилно понякога е и в резултат на липсата на материална възможност, която доста често се оказва най – значимия фактор. Липсата на средства, чрез които хората могат да си позволят разнообразното хранене, се наблюдава в изключително голяма част от света. Разбира се полюсите винаги са два – хора можещи да си позволят и такива, които не могат  да си го позволят.  Жалкото е ,  че статистиката показва наличието на милиони, дори милиарди хора на планетата, които живеят на прага на бедността,  в следствие на което разбира се няма как да се спазват и поддържат нормални нива на хранителен режим.

Липсата на правилна култура на хранене се наблюдава, като една верижна реакция. Да речем, когато младото и подрастващо население масово се храни с „неправилна“ храна, то този проблем не се е заформил между тях, а е предшествано от възпитание, манталитет и възможности на техните родители и семейства. Колкото и масово да бъде предлагането на мазни, тестени и високо-въглехидратни храни, то не пречи на родителите да оказват контрол върху децата си и да им показват правилното от неправилното.     Наблюденията и статистиката в България и ЕС през последните години ни нарежда на челни позиции по отношение на наднормено тегло и затлъстяване при децата, подрастващите и дори при възрастното население. Това са тенденции, които в близкото бъдеще трудно биха се променили с оглед на това, че през последните години хората масово пренебрегват факта от вредата на определени видове храни.

Неправилното хранене в комбинация с ниското ниво на спорт и движение е сред най – големите застрашаващи фактори здравето на човека. Предполагам, че на всекиго му се е случвало да има миг в който виждайки или мислейки за даден вид храна има желанието да се нахрани и да я консумира, от какъвто и вид да е била тя. Конкретно българинът има манталитет, който го подтиква да започне да мисли съвсем различно по темата и проблема едва когато го застигне бедата, когато му се появят здравословните проблеми, липсва превенцията. 

Отново се връщам на момента с подрастващото население, чиято част от обществото би следвало да се обърне най – голямо внимание от страна на институции,  социални власти и родители. Точно в ранните години е най – нужно, когато на децата следва да се покаже начина и пътя който би трябвало да следват през своя живот на рационално и разнообразно меню при избора на храна. Да се научат на висока хранителна култура.

Дори и аз в  моето детство стремейки се да се храня правилно съм имал дни в които бързайки в междучасието да се нахраня, съм се насочвал директно към лавката или павилиона в който се приготвяха сандвичи, хамбургери и хот- дог . Храна изключително неподходяща за ежедневна консумация. Загърбвал съм съвети на родители и близки, но това което се предлагаше бе единствено и само „вредна“ храна. Малкото време с което се разполагаше за хранене не предразполагаше да ходя до магазин предлагащ плодове и зеленчуци.  Липсата на предлагане на здравословна храна в сградата на училището отчитах  като най – съществения фактор оказващ влияние върху начина ми на хранене. 

Моят пример не е изключение. Различните места на които съм живял, наблюдавайки общите тенденции, водената политика от институциите и вниманието, което се обръща от страна на училището просто предразполага децата, най – важната целева група според мен, да „върви“ по неправилния път. Следователно промяната поне в нашата страна ще настъпи след доста дълъг период или при настъпването на необратими събития – вариант, който би следвало да не допускамеизобщо.

SLOW FOOD BULGARIA: PURE AND NATURAL BULGARIAN HONEY

SLOW FOOD BULGARIA: PURE AND NATURAL BULGARIAN HONEY


According to online catalogue Slow Food Bulgaria today honey is still one of the most consumed foods in developed countries. Pure honey with a guaranteed quality gives people health and energy. It is a product of superior nutritional and taste qualities which can also be regarded as a drug. This we learned from many good gastronoms, such as the one at Villa Marciana, near Varna.

What is pure and natural honey? It is a nectar liquid collected from plants and processed by bees.

To collect 1 kg of honey bees must visit between 8 and 10 ml. flowers, or – to put it in other words – bees have to fly about 450,000 km, that is to travel around the globe 9-11 times!

Online catalogue Slow Food Bulgaria informs that honey can differ in color, aroma and taste depending on the flowers from which bees collect nectar, as well as season during which it is collected and the nature of the soil.

According to online catalogue Slow Food Bulgaria natural honey is recommended and helps to treat the following health problems:
- Gastrointestinal diseases (ulcers, gastritis, colitis and constipation);
- Respiratory diseases (of upper airways);
- Cardiovascular diseases (hypo- and hypertension, etc.)
- Gynaecological diseases (cervical erosion, vaginal inflammation, etc.)

Natural honey can be used in the local treatment of difficult-to-heal wounds, burns and some skin diseases. When the skin is broken after a trauma, microorganisms and other infections can easily enter the wound. Various surveys show that natural honey has a beneficial effect on open wounds. Honey causes profuse secretion of mucus which cleans the wound surface. It also stimulates tissue growth and helps the healing of difficult-to-heal wounds.

Online catalogue Slow Food Bulgaria informs that natural honey is an important ingredient in the daily diet of renal and hepatic patients, patients with neuroses, as well as a prevention of various diseases. Patients with restriction of sugars (e.g. with diabetes) should use pure natural honey carefully because sugars (glucose and fructose) contained in honey are absorbed by the human body without a need of fermented degradation unlike artificial sugar. However, people with a prohibition to eat sugar are recommended to consult a doctor about the consumption of natural honey.

Natural honey has also a soothing effect on the nervous system and can be used as an aid in neuroses together with insomnia. In those cases it is recommended three or four hours after dinner. Honey is also used in cosmetics in the form of face creams or face masks that soften skin and prevent skin inflammation and wrinkles.

According to online catalogue Slow Food Bulgaria it is recommended to use pure natural honey in weight loss diets in combination with bee pollen, royal jelly and propolis. This combination will ensure the maintenance of energy balance and provide the body with all necessary ingredients ensuring its vitality (carbohydrates, proteins, vitamins, minerals, proteins, etc.).

Online catalogue Slow Food Bulgaria informs that the administration and dosage of honey can be as follows: Natural honey should be taken on an empty stomach, dissolved in a warm liquid with an approximate temperature of 40°C. The recommended dose of natural honey for one day is about 1 g per 1 kg of body weight.

Learn more about “Slow Food” movement with online catalogue Slow Food Bulgaria!